Излезе от печат най-добрата биография за Алеко Константинов
СМ: Кога за първи път прочетохте нещо от Щастливеца?
ГП: В основното си образование. Разбира се, първата ми среща с А. Константинов беше в полето на училищната информация, на утвърденото от литературния канон задължително знание за известния български писател.
СМ: С какво Ви привлече Алеко Константинов като личност?
ГП: Разбирането ми за Алеко като личност премина през няколко етапа: първият, прочит и тълкуване на неговите литературни и публицистични текстове, т.е. за дълго време той беше в съзнанието ми познат само и единствено като писател, преди всичко като автор на “Бай Ганю. Невероятни разкази за един съвременен българин”; вторият, при изучаването на т. нар. Алекознание установих, че съществуват, най-общо, две школи: едната, представена от д-р Кръстев и Б. Пенев, схваща Щастливеца като “народен водач” и “пример за българската интелигенция”, а другата, основно от М. Ралчев, силно критична, го тълкува само като писател, чието творчество, особено “Бай Ганю..” е с негативни последици за българската култура; третият, повече от логично беше да се опитам да разреша за себе си и евентуално за Другите посочения току-що конфликт, и, четвъртият, след дълго изследване продължих и показах публично разбирането си, че А. Константинов е личност, лидер от морален тип, чиито основен възглед за функционирането на българския политико-обществен живот е основан на корелацията морал-право, т. е. отказ от насилие и придържане към “божествените принципи” на Търновската конституция; с други думи, културата не просто като неутрално морален начин на живот, а като такъв вплетен, дори основан на морални и правни норми. Към всичко това постепенно добавях познание за научната му и приложна правна дейност, моралната му концепция за Планината. Така се оформи познанието ми за личността на Щастливеца.
СМ: Защо решихте да напишете биография за него?
ГП: Първо заради образованието – висше и средно. Второ, след рухването на тоталитарната власт трябваше да се освободи науката от идеологията, при все, че осъзнавам, че пълната свобода е утопична и то не само защото във всички съждения се промъкват ценностни значения, а и поради зависимостта на науката в нейното практическо осъществяване от идеологията, но въпреки това еманципирането на науката беше задължително, както заради самата нея и с цел осигуряване на свободно поле за младите български творци.
СМ: Вие сте посветили 16 години от Вашия живот на този проект. Какво Ви даде работата над биографията на Алеко Константинов?
ГП: Преди всичко личностно израстване и познание, струва ми се, на важни проблеми за културното ни битие. Мисля, че един от значимите е свързан с осъзнаването, че образованието и публичния дебат въобще трябва да са поле на дебати, спорове, а не на информация, с цел изграждане на личностна и гражданска позиция по обсъжданите въпроси, спорове, които изискват нова форма на диалога, т. е. отказ от налагане чрез някаква форма на власт на собственото мнение и готовност да го промениш, ако опонента е по-убедителен.
СМ: Кой архивен документ за Алеко Ви е изненадал най-много?
ГП: Архивните материали на Т. Вачков от с. Радилово, Пещерска околия, откъдето са идеологът и физическите убийци на А. Константинов, посветени на дългогодишната “война” между посоченото село и гр. Пещера за гори и земи, в чието поле “случайно” е убит Алеко. В тях открих моралната готовност на радиловци да помолят за прошка духа на мъртвия Алеко и желание да му се поклонят заради светлата и нравствена обществена дейност. Това е “реалност”, която надхвърля себе си, както би казал Касирер, символ, който “моли” всички български граждани през духа и делото на Щастливеца да се откажат от насилието въобще.
СМ: Как се чувства, според Вас, Бай Ганю днес в България?
ГП: От една страна, привидно силен, от друга, притиснат, надявам се, от моралната и правна алтернатива. Дано не греша?!
СМ: Близо 2 милиона българи са извън България. Как ще коментирате това?
ГП: Демократизирането на България осигури възможността българските граждани да изберат къде да живеят и осъществят мечтите си, това е изконно човешко право. Хората в страната вече не са статични, а въобще в света традиционната представа за затворено съществуване и локални успехи отдавна си отива, съвременните хора са мобилни, но все пак, в душата усещам болка, защото ги няма тук, а те са образовани и инициативни и в този смисъл биха могли да помогнат – макар че и в тази ситуация те го правят под различни форми – за по-бързото израстване, духовно, интелектуално и материално на отечеството. Но, това е тяхно право, както казах и аз не мога да го оспорвам.
СМ: Какво знае средния българин за Алеко Константинов?
ГП: След близо половин век контролирано чрез държавните институции писано слово, говоренето за Алеко, впрочем и по други важни теми, следва монополно налаганите позиции. Не бива да се забравя, че през същия период бяха оформени образователни и образоващи “елити”, които играеха ролята на агитатори при публичните събирания, т. е. средният български гражданин говори онова, което е чул/прочел от тях, напр. и до днес може да се чуе и/или прочете, че Щастливеца е създател на туристическото движение в България, а всъщност неговата морално-философска концепция за Планината е слабо свързана с туризма. Все пак, това се променя, макар и бавно. Необходимо е обаче образованите днешни елити да напуснат “острова на блажените”, ако използвам израза на П. П. Славейков. Разбира се, учителят трябва да се бунтува не само за заплати, а и родителите повече да се интересуват какво и как се преподава в училищата.
СМ: Живее ли днес духът на Алеко? Има ли последователи в българската литература и обществения живот?
ГП: Убеден съм, че да! Творчеството е от Създателя и всяка книга, публичен дебат, квартален говор за Алеко съхраняват Духа и Творението му въобще!
СМ: Ако Алеко бе посетил Чикаго сега, когато там живеят 200 000 българи, какво би казал?
ГП: Трудно ми е да отговоря, не съм бил никога в Чикаго: Не бих си позволил да коментирам върху основата на Алековия пътепис, все пак е писана повече от век, но си мисля, че би останал две-три години в града, респ. държавата, за да изучи местните и федерални закони на САЩ, да изпие няколко бири със сънародниците си, да се посмеят заедно и да им пожелае благи вести и благоденствие.
СМ: Според Вас, ако Алеко живееше днес и осмиваше съвременния Бай Ганю, дали той щеше пак да стане жертва на героя си?
ГП: Метафората за “убиеца” Бай Ганю е все още жива в българската публичност; както знаем, хората още дълго ще се ръководят от метафори, представи и мнения. Надявам се, образованието и обществените полемики да въвлекат в полетата си младите хора, за да изчезне през метафората реалното насилие в българския политически живот, а и да намалее сериозно в личния.
СМ: Как е подредена информацията в биографията на Алеко Константинов?
ГП: Става дума за тритомен труд: първият, съдържа културната и политическа история на гр. Свищов, родното място на Алеко; знание и факти за рода и семейството му; за учението му в Габрово и Русия; анализ на първите поетически и публицистични текстове; вторият, обхваща делата и творчеството на Щастливеца в София през периода 1885-1897 г. – като адвокат, прокурор, съдия, автор на научна студия върху помилването, участието му в парламентарните избори през 1894 г., теорията за Планината и специално анализ на Иваница Граматиков като алтернатива на Бай Ганю; третият, изцяло е посветен на убийството на А. Константинов, представям различни версии за станалото край с. Радилово и се опитвам да възстановя съдебния процес от есента на 1897 г. в гр. Пазарджик.
СМ: Кое е за Вас най-голямата награда и признание за Вашия труд по биографията на Щастливеца, която се определя от проф. Светлозар Игов като най-добрата написана до момента?
ГП: Позволете ми чрез Вашия уважаван вестник специално да благодаря на проф. Св. Игов: той е сред личностите и учените на България, които пазят светия дух на Алеко, защото разбира науката в корелация с морала, а това е различно от академичния успех затворен в островите на “елитарна” размяна на реплики, често на квазинаучен език. Проф. Игов е светъл човек. Видно е, че тук има препратка за диалог след образованите среди: наличието на елити, под каквато и да е форма, не е продуктивно за демокрацията. Какво друго да искам? Дано поне малко да съм повдигнал нивото на дебата за Алеко! Ако съм го постигнал – струвал си е труда, както се казва.
СМ: Кой е Вашия следващ проект?
ГП: Захари Стоянов: анализ на личността и творчеството му през теория на Революциите, подчертавам множественото число.
СМ: Какво искате да кажете на читателите на в. “България СЕГА” в САЩ и Канада?
ГП: Да имат смислен и благоденстващ живот, а на в. “България СЕГА”, и лично на Вас г-н Момчилов, благодаря от сърце за вниманието и възможността да представя разбиранията си за Щастливеца. Имате моето най-дълбоко уважение. И последно: медиите, както добре знаете, са съществена част от спора за нивото на публичността, защото информацията се търси от спора, а не обратното. Дано възникне полемика....
Светлозар Момчилов
