Жанрът на сборника трудно би могъл да се дефинира само като публицистичен, тъй като текстовете в него предлагат също така философски и лингвистичен поглед върху теми като език, образование, революция, идеологии, метафизика.

Тема на сборника са опозиции като просвещенски идеал – диплома, истина – интерпретация, външен – вътрешен плурализъм и др. Писани в годините на прехода, текстовете поставят тези опозиции в чисто български дискурс като предлагат нов анализ на проблеми, вълнуващи и определящи нашето общество като авторитаризъм, корупция, досиета, демокрация.

​

В този смисъл сборникът е предназначен за сравнително широк кръг читатели с интерес към политическата, философска и медийна тематика като преподаватели, студенти, журналисти, юристи, политически и медийни анализатори, както и за всеки, отворен за една нова гледна точка относно процеси, митологеми и идеологии на българската битийност.

​

​

Съдържание на сборника:

- Вместо предговор: Другият 
- Комунизмът като комунизъм 
- Потрес 
- Досиетата на ДС: българската Шехерезада
- По следите на изгубените лидери
- Образованието: идеалът или дипломата 
- Идеологии и критика
А. Консерватизмът вчера и днес
Б. Либерализмът: между вчера и днес 
В. Национализмът: вчерашното утре 
Г. Комунизмът: вчера в днес
- Революция и история
- Революция, бунт и манталитет
- Истина и плурализъм
- Полиглотия и мълчание 
- Метафизика или алтернатива на „зетю-шуро-баджанакизма“
- Българският авторитаризъм
- Корупцията 
- Философия и металингвистика на корупцията 
- Утопия и реалност
- Маси, теодицея и демокрация 
- Знание, познание и самопознание

​

​

Откъси от книгата, посветени на различните идеологии в тяхната история и приложение днес:

 

Консерватизъм

(Откъс от статията „Консерватизмът: вчера и днес“, с. 66)

Консервативната идеология възниква в края на XVІІІ век във Великобритания. Този факт е от съществено значение, защото в продължение на два века (ХVІІ–ХІХ) Британия е арбитър на отношенията на Великите сили в Европа (виж Х. Кисинджър. Дипломацията), които – с изключение на Франция – са монархии и с антиреволюционна външна и вътрешна политика. Британия е гарант за баланса на силите между водещите държави в Европа, което означава, че нито една от тях не трябва да доминира над другите. Консенсусът е последица от опасната комбинация от политическата концепция на кардинал Ришельо “rezon d`etat” и революционните идеи от 1789 г., която превръща Франция в империя при Наполеон І и това сериозно застрашава баланса в Европа.

Баща на консерватизма е проницателният шотландски философ Ед. Бърк, който създава доктрината като алтернатива на Френската революция от 1789 г., защото последната започва с правата на човека и завършва с терор, който поставя под въпрос самото съществуване на френската държава. Той пише от позицията на Славната английска революция от 1688 г., в чиято основа стои обвързаността между традиционните авторитети и правото...

 

 

Либерализъм

(Откъс от статията „Либерализмът: между вчера и днес“, с. 72)

Либерализмът е политическа концепция за личността (виж Дж. Ролс. Политическият либерализъм. С. 1999), от което не следва, че той е генеалогично свързан с християнската религия, защото поставя в центъра на своята ценностна система свободния от трансецендентни, исторически и социални детерминанти човек, докато християнството обвързва етично човека с Божията воля и оттук опозицията “добро – зло”- за сравнение: християнският консерватор Н. Бердяев защитава тезата, че човекът е пол-овина, т. е. той е иманентно насочен към търсене на другата пол-овина и я намира в любовта и семейството, наричано от християните “малката църква”. Либерализмът субстанциализира личността: оттук Цв. Тодоров започва критичното познание на либералната “фамилия”, както той нарича основните идеологии, за да аргументира позицията, че философията на самодостатъчния индивид логично кулминира до политиката “тирания на индивидите” (виж Цв. Тодоров. Интимните неприятели на демокрацията. С. 2013)...

 

Национализъм

(Откъс от статията „Национализмът: вчерашното утре“, с. 80)

Национализмът е идеология на ХІХ век: терминът е изобретен в края на столетието. Дефиницията на Ъ. Гелнър е солидно начало за размисъл предвид рязкото увеличаване на национализмите – национализмът, както ще покажа по-долу не е хомогенна доктрина – в наши дни и същевременно обяснява величието и провала на българската му форма от ХІХ в., която съдържателно е насочена към самостоятелна национална държава, но формално се оказва зависима от Великите сили и специално на една от тях: “Национализмът е преди всичко политически принцип, според който политическата и национална единица трябва да съвпадат. Национализмът като чувство или като движение може да се определи от гледна точка на този принцип. Националистическото чувство (к. а.) е усещането за гняв, възникващо при нарушаването на принципа, или усещането за задоволство при спазването му.

​

 

Комунизъм

(Откъс от статията „Комунизмът: вчера в днес“, с. 84)

... на Запад комунизмът е теория, в Русия - догма с тоталитарна генеалогия. Прозрението на Н. Бердяев трябва да бъде следвано и допълнено. След Втората Световна война революционният комунизъм стана политическа практика в държавите от Централна и Източна Европа, която пречупи на две половини културното битие на нациите в посочените етатистки структури. На Запад комунизмът си остана теория; разбира се, същата се усложни, вероятно осъществи сериозно познание по темата, но същото не е корелирано с преживяното и това го прави различно от епистемичните търсения в другите две части на Стария континент.

 

 

Запитване за сборника може да направите тук, както и чрез контактната форма на сайта